Айфеловата кула

Айфеловата кула е метална решетъчна кула с височина 324m (заедно с антените, приблизително колкото 81-етажна сграда), издигната в северозападния край на парка „Марсово поле“ в Париж, край река Сена, в 7-ми арондисман.
Превърнала се е в един от най-популярните символи на френската столица и Франция и една от най-известните конструкции и атракции в цял свят.
Построена е от Густав Айфел и неговия екип като входна арка на Световното изложение в Париж от 1889 г. Първоначално е наречена просто 300-метровата кула, но по-късно приема името на Айфел. Кулата е най-високото съоръжение в Париж^[1] и най-посещаваният срещу заплащане архитектурен паметник в света^[2]^[3], изкачвана ежегодно от милиони посетители. В 2006 година на нея са се изкачили 6 719 200 души, а до 31 декември 2007 година общо 236 445 812. Посреща своя 250-милионен посетител през 2010 година. През 2011 година е посетена от над 7,1 милиона туристи, 75% от които чужденци^[4].
Айфеловата кула, с първоначална височина от 312m, остава най-високата конструкция в света от своето построяване до 1930 година, когато е построен Крайслер Билдинг в Ню Йорк, който я изместена от тази позиция. Ако не се отчитат поставените върху конструкциите антени, Айфеловата кула и днес е втора по височина във Франция след завършения през 2004 година Виадукт Мийо. Височината ѝ става 327m на 8 март 2011 г. с поставянето на предавател на TNT.
Кулата има три нива, достъпни за посетители. Изкачването до първите две нива става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до второто ниво, има над 300 стъпала. До най-високото ниво може да се стигне само с асансьор. На долните две нива са разположени и ресторанти. В миналото е използвана за много научни експерименти, днес служи като предавател на радио и телевизионни програми.

История

Проектът

Френските власти решават да устроят световно изложение по случай стогодишния юбилей на Френската революция (1789 г.). Парижката градска администрация моли известния инженер Густав Айфел да внесе съответно предложение. В началото Айфел е озадачен, но след това, след като се рови известно време в своите архиви, той внася за разглеждане чертеж на 300-метрова желязна кула, на която дотогава почти не обръща внимание. На 18 септември 1884 г. той получава съвместно със своите сътрудници патент на проекта, а впоследствие и изключителното право.
Конкурсът за архитектурните и инженерни проекти, които трябва да определят архитектурния облик на бъдещото Световно изложение стартира на 1 май 1886 година. В конкурса взимат участие 107 претенденти, болшинството от които в една или друга степен повтарят проекта на кулата, предложен от Густав Айфел. Неговият проект става един от четирите победители. Тогава той внася окончателните изменения, като прави компромис между първоначалната чисто инженерна схема и декоративни елементи.
В края на краищата комитетът се спира на плана на Айфел, въпреки че всъщност идеята не е негова, а на неговите сътрудници - Емил Нугие и Морис Кеклан. Да се построи такова съоръжение само за две години е възможно благодарение на особения метод на строителство. С това се обяснява и решението на комитета в полза на този проект. След като получава първа награда, Айфел се включва с ентусиазъм в реализирането му. Проектът обаче се оказва „сух“ в техническо отношение и не отговаря на нуждите и изискванията на Световното изложение за изящна и изискана архитектура. Затова са потърсени услугите на френския архитект Стефан Совестър, на който е възложено да придаде на кулата художествен облик. Той предлага свързването на опорите с величествени арки, които да служат и като главен вход на изложбата. Неговото предложение също така включва остъклени зали и различни декоративни елементи за украса.
В януари 1887 г. Айфел, правителството и местните власти в Париж подписват договор, съгласно който на Айфел се предоставя за лично ползване и експлоатация кулата в срок от 25 години. Строителството струва 7 800 000 франка, които се изплащат само с доходите от самата изложба, а последвалата експлоатация на кулата се оказва доста доходоносен бизнес.

Строителството

Строителните работи продължават две години, два месеца и пет дни (от 28 януари 1887 г. до 31 март 1889 г.). В тях участват 300 работници.^[5] За бързия строеж способстват изключително висококачествените 1700 общи чертежи и 3629 детайлни скици с указани точни размери на над 18 038 метални детайли^[6], съединени с два и половина милиона нитове. Нито една от частите не тежи повече от 3 тона, което облекчава издигането им. Отделно много от тях идват на конски каруци, вече сглобени във фабриката в близкото парижко предградие Левалоа-Пере. Един от най-важните въпроси за Айфел е безопасността. Имайки предвид мерките за сигурност тогава, забележителен е фактът, че само един работник е намерил смъртта си при построяването на кулата (по време на инсталиране на асансьора на Отис), което е изключително постижение за това време.
Творческата интелигенция на Франция е възмутена от дръзкия проект на Густав Айфел и се опитва да спре строителството от самото начало. На 15 февруари 1887 година група културни дейци представят жалба пред ръководителя на проекта, господин Алфан. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма-син, Шарл Гарние и Франсоа Копе. Мопасан определя кулата като висока и мършава пирамида от железни стълби с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа сякаш е направена, за да носи ужасен паметник на Циклоп, а оттам се проточва в смешен и тънък профил на заводски комин^[7]. Те се страхуват, че кулата няма да отговаря на архитектурния стил на града, създаван с векове. Въпреки това, по-късно Ги дьо Мопасан регулярно обядва в ресторанта на първия етаж. На въпроса защо го прави след като не му харесва кулата, той отговаря:„Това е единственото място в целия огромен Париж, откъдето не може да се види“^[8].
Основите са излети и завършени до 30 юни 1887 г., след което започва изграждането на железните части. Най-сложна се оказва първата платформа, и по-точно привеждането ѝ в хоризонтално положение. За целта трябва да се построи огромно дървено скеле. Строителните работи не са лесни, вървят бавно, но без прекъсване. Но трудностите подновяват опасенията за структурната ефективност и безопасност и в пресата се появяват заглавия като „Самоубийството на Айфел“ или „Айфел е полудял“^[9]. На този етап малък „пълзящ“ кран е инсталиран във всеки един от краката на кулата по релси, които да се използват по-късно за монтиране на асансьорите. Критичният етап на съединяването на четирите крака на нивото на първата платформа завършва през март 1888 г. Споровете сред творческата интелигенция постепенно заглъхват със завършването на съоръжението и с признаването на наистина всеобщия му успех.
Осветена е на 31 март 1889 година, когато Густав Айфел завежда група правителствени личности на обиколка. По това време асансьорите не работят и изкачването става пеша. Повечето представители остават на долните нива, но една малка група стига върха, където поставят трикольора на Франция. Процедурата е придружена от 25 залпа, изстреляни от по-долното ниво. Официално кулата е отворена за посещения на 6 май 1889 година. Моментално тя се превръща в хит и се формират големи опашки от желаещи да се качат да я разгледат. Билетът за първото ниво е 2 франка, за второто 3 и 5 за върха, като в неделя се предлагат на половин цена. До края на изложението е изкачена от 2 милиона души^[10]. Четиридесет и една години остава най-високата конструкция в света. Нейният архитект Густав Айфел е автор и на други известни постройки като Статуята на свободата, Виадукта в Гараби (Кантал), Гара Нюгати в Будапеща (Унгария).
Кулата е висока 324 метра.^[11] В зависимост от околната температура височината ѝ може да се промени най-много с 8cm заради разширението на метала. При буря максималното ѝ отклонение е 15 см. Изградена е от пудлинговано желязо. Конструкцията ѝ съдържа 18 038 метални части и 2 500 000 нита, тежи 10 100 тона. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на обявяване на Първата Френска Република. В построяването ѝ участват 50 инженери и около 300 работници. След серия изчисления инженерите извиват подпорите така, че кулата да устоява на ветровете.
От създаването ѝ насам тя е била пребоядисвана 17 пъти, или по един път на всеки 7 години. Според нейния създател боядисването е гаранция за съхранението на металните конструкции. Цветовете са били сменяни няколко пъти: отначало кафяво-червено, след това бежово-жълто и последно - бронзово. Използвани са различни нюанси, за да може цветът да остане неизменен за очите на зрителите. За да бъде боядисана кулата, са нужни 60 тона боя и 25 бояджии трябва да работят повече от една година. Последното пребоядисване е започнало през декември 2001 г. и е завършило през юни 2003 г..

15 май 1888 г.: Mонтиране на първия етаж

21 август 1888г.: Mонтиране на втората платформа

26 декември 1888 г.: Mонтаж на третата част

15 март 1889 г.: Поставяне на кампанилата

Края на март 1889 г.: Завършен вид

След изложението

Първоначалният договор с Айфел е кулата да се демонтира след 20 години. Но съоръжението има внезапен и потресаващ успех. До края на годината са изплатени повече от три четвърти от разходите по строителството. Няколко години по-късно Айфеловата кула намира ново приложение. През октомври 1898 година Йожен Дюкрете провежда първия сеанс на телеграфна връзка между Айфеловата кула и Пантеона, разстоянието между които е 4 километра. На 4 юли 1902 година в 21:20 ч. мълния удря Айфеловата кула. През 1903 година генерал Ферие я използва за своите научни експерименти. Използвана е и от военните. През 1906 година на нея се помещава първата радиостанция. На 12 януари 1908 година от Айфеловата кула е излъчено първото радиосъобщение на голямо разстояние. През 1910 година отец Теодор Улф наблюдава радиацията на върха и в основата на Айфеловата кула. Установявайки по-голямо лъчение на върха, той открива космичните лъчи.^[12] На 4 февруари 1912 година австрийският шивач Франц Райхелт скача от 60-метрова височина от първото ниво на Айфеловата кула, като на гърба си има собственоръчно изработен плащ-парашут. Парашутът обаче не сработва, не се отваря и изобретателят намира смъртта си след скока.
Айфел удължава арендата на кулата за 70 години. През 1921 година се състоява първото радиопредаване от кулата. Това става възможно след поставянето на специални антени. От 1922 година започва редовна радиопрограма, наречена „Айфелова кула“. През 1925 година мошеникът Виктор Ластиг на два пъти продава Айфеловата кула за скрап.^[13] През същата 1925 година се правят първите опити за ретранслация на телевизионен сигнал. Айфеловата кула загубва статута си на „най-висока конструкция на света“ след издигането на Крайслер Билдинг през 1930 година в Ню Йорк. Редовните телевизионни програми започват от 1935 година. През 1957 година е поставена телевизионна кула, която увеличава височината на 320,75 метра. Днес има поставени най-различни линейни и параболични антени за радио и телевизионни предавания. На нея също така са инсталирани барометри, гръмоотводи и радиотелеграфски уреди.

Описание и конструкция

Цялата метална конструкция тежи 7300 тона (пълно тегло 10100 тона). Днес с това количество метал могат да се построят 3 такива кули^[18]. Фундаментът е направен от масивни бетонни блокове. Отклонението на кулата по време на буря не превишава 15 сантиметра.
Най-долният етаж е пирамида (129,2 метра в основата), образувана от 4 колони, съединяващи се на височина 57,63 метра; на свода се намира първата платформа - квадрат със страна 65 метра. На тази платформа се издига втората пирамида, също образувана от 4 колони, съединяващи се в свод, на който е разположена втората платформа на височина 115,73 метра - квадрат с 35-метрова страна. Четирите колони, издигащи се от втората платформа се сближават пирамидално и се преплитат една в друга, образувайки една пирамидална колона, носеща третата платформа (на височина 276,13 метра), също с квадратна форма (16,5 метра); над нея, на височина 300 метра се намира площадка (квадрат със страна 1,4 метра). Кулата има общо 1792 стъпала. На първото и второто ниво се намират ресторанти. На третата платформа има астрономическа и метеорологическа обсерватория.
Вятърът няма особено влияние на кулата, дори най-силните ветрове я отклоняват най-много на 12 сантиметра. По-голямо влияние има Слънцето, от нагряването металът се разширява и може да има отклонение до 18 сантиметра.
Основните размери на Айфеловата кула.

Основи